Последна нощ
Градът ни гледаше когато,
държах те с двете си ръце.
Незнам дали бе зима или лято.
Аз молех се на времето да спре.
А то течеше без да осъзнава,
че стапяше последен миг.
Петнадесет минути отброява,
последно „Согом” казах с вик.

Обичам те! Дали да й го кажа?
„Разбира се” – отвърнаха звездите.
Противното е себе си да лъжа
„Обичам те!” – сподави се в гърдите.
„Обичам те” – ми тя отвърна,
но обичта ми общо взето,
не е от тази обич щом те зърна
от лудаст да тупти сърцето
Усмихнах се, а моето горкото,
погленда яростно звездите.
Защо и нейното да не играе,
когато гледа ме в очите?
Ний глеадахме града когато
Държах те с двете си ръце.
Отиваше си парещото лято,
а времето престана да тече.
П.Х.



No comments:
Post a Comment
say something