Гастрономични сътресения

Едно време като си пеех ‘зеленчуци който не яде’ идея си нямах, че да ги ядеш може да е привилегия. Привет от Холандия – страната, където всяка чушка има вкус на джапанки за 2лв от женския пазар. Никога не съм била от децата, които предпочитат ябълка пред вафла. Май и днес не съм. Обаче като ми отнемат възможността да си правя салатката с вкусни доматки и свежи краставички някак си ми става нервно. Цяла зима нагъвам салата. Маруля, демек. От пликче. И броколки. Тях ги обичам. Ама и те са от пликче. И си мисля, как ми се хапва нещо нашенско...

С един колега се усетихме, че като се съберем все за манджи говорим. Превъзнасяме българската кухня до такава степен, че ако ме чуе дядо ми ще се просълзи и ще си помисли, че живеем на солети и вода. Никой, който не е живял в чужбина не може да го разбере. Колко нереална може да е една мусака. Колко божествено е да си направиш кюфтенца. Да хапнеш тутманик/увивано/сирник докато още пари. Да се омажеш до ушите с лютеница. И сирене. Ехххх сиренце.....

Чревоугодниче съм, така си е. Обичам да се въртя в кухнята, за предпочитане докато майчето ми не подозира. Но какво може да се очаква след 18 години наслада? И изведнъж да се намериш на остров, където освен картофи и диня друго не вирее. Където тиквичките и краставиците са мутирали заедно до неразгадаема различимост. След което да се ре-локираш в потъваща страна, където имат от всичко. Но ако не виждаш какво ядеш никога няма да познаеш какво е, аджеба. Сериозно се замислям да направя теста – парче ябълка, круша, домат и чушка, може би дори грозде. Вързани очи и български субект. Мисля, че ще е интересно. В крайна сметка не може да си свикнал да ти е вкусно (по нашенски) и в последствие да нагъваш храна, която без подправки го докарва на вкус като талашит. В този момент бих заменила всяко едно изядено от мен произведение на местната кулинария (вкл. шоколадови мусчета, домашни пайове, карамелени вафлички и прочие) за една тава пиле с картофи. Или за голяма шопска. Ама много голяма, с доволно количество лук и сирене.

Сигурно звучи смешно – би трябвало да се наслаждавам на тази различна кухня, да оценявам и да се радвам, че мога да пия кафето си със горепосочените вафлички. Обаче не ми се получава. Не може да се очаква друго от човек, който изяжда около 1кг сирене на седмица, предполагам. И сега да се опитват да ми обяснят, че 437284 вида кашкавал са истинско богатство, много са различни и нашето сирене било не особено гастрономически изискано! Айде бе! Кашкавала си е кашкавал. Или е мазен или е сух, но винаги е кашкавал. И сиренцето винаги е сиренце! За сметка на това всяко сиренце е по-добре от никакво сиренце. А тези тук дори и тази мисъл не биха разбрали!
В крайна сметка идеята ми е, че наистина нямам тарпение да се върна вкъщи. Нямам тарпение да ям таратор и да гриза нашенски дини. Нямам търпение да мога да пия мента и да хапвам праскови. И череши. И да си взема баничка с боза.

Носталгично? Не бих казала. Усмихващо – определено.