Колко е трудно да си кифличка

Скуката ме е завладяла и се ровя из необятното БГ блог пространство.
И попадам на това.
Не че съм от хората, които критикуват, ама блога на тази девойка ме потресе.

p.s. В нейна чест създавам дори нова категория - УДФ?. Ако не се сетите от първия път какво е, послушайте съвета ми: спрете да се напъвате мисловно, когато има противодействаща сила на това действие.

Enjoy!

Скъпи момчета/мъже,

Много сте зле! Ама МНОГО!
Кой по дяволите ви каза, че можете да си позволявате да ме оглеждате, да ми подсвирквате или не дай си боже дори да ме заговаряте при все, че от моя страна очевидно няма никакъв интерес. И да, не ви се е сторило, че гледам лошо, аз наистина гледам лошо и това със сигурност не е покана за разговор. По-добре не дразнете тигъра, ако искате да си тръгнете цели. Нужно ли е наистина да си го пиша на челото, за да се усетите, че не сте добре дошли?!
Друго, което винаги ме изумява е, защо сте решили, че не знам колко съм хубава? Знам, имам огледало вкъщи и се поглеждам преди да изляза. Напълно съм наясно, че съм прекрасна. И честно, може и да ви се струва оригинално да ми обяснявате каква чудесна усмивка имам, но не знам защо ви убягва, че това всеки ми го говори и вече до толкова ми е дотегнало да го слушам, че който ми го каже умира във въображението ми по бавен и мъчителен начин в адски мъки и потъва в пламъци.
Hint в случай на бъдеща кореспонденция: Гримасата с вдигната вежда, съпроводена от въпроса „Веееееерно ли?“ не означава нищо хубаво. Или ако наистина се налага да съм по конкретна, в превод значи „ако не беше с една глава по висок от мен, с 50 кила по-тежък и не си пазех маникюра до сега щях да съм ти резнала един тупаник и да съм си тръгнала“. Got it?
Да си ми познат и да ми казваш, че изглеждам добре – супер. Да, определено имам нужда от признание от хората, на които държа и се радвам изключително много, ама като не си ми никакъв знаеш ли колко ми пука дали ме намираш за красива?! Никак! Разбирам да си на моята маса и да си приятел на приятел, заповядай, ще си приказваме, ще се смеем, ще се забавляваме. Ама да ми идва некъв от другия край на заведението, за да ми пили някакви глупости на главата – не.
Не бе, сериозно. Много ще се радвам ако някой ми обясни какво ви кара да си мислите, че можете просто ей така да дойдете и да ми говорите някакви неща, да ми показвате манекенските си снимки, да ми говорите на „мацка“ и подобни, при положение, че нито ме познавате, нито знаете каква съм, нито нищо, ами просто сте видяли, че съм в някакво заведение и около мен не се върти някой собственически настроен мъж, който да гледа на кръв всеки, който посмее да си обърне погледа към мен. Това е супер нечестно! Защо трябва да ми се налага да отбивам постоянните атаки на някакви малоумници, само защото съм излязла сама? Или жена без мъж в заведение значи „заповяяяяядай, не се притеснявай, аз точно теб търся тази вечер, независимо колко си ЗЛЕ“. Е, в коя Вселена жена като мен е single? Освен ако тя не е избрала да е така, което пак прави безумните усилия на мъжкия индивид напразни. Sry.