За мама...

... от татко! И после хората се чудят от каде съм го взела този мой талант :)

Посрещане

Не идвай виновно усмихната
Недей да ме молиш с очи,
А просто до мене притихнала
За миг топлина потърси

От толкова път умори ли се?
От нощния студ не измръзна ли?
От хорските погледи скрий се
По теб като смокове плъзнали

Сега се завръщаш замислена
Много мъдрост ли в пътя събра
Или в златното слънце улисана
Не разбра,че вървиш по земя?

Очите ти как са ограбени
В косите стаена тъга
Мечтите на нощи забравени
Недей да си спомняш сега

Мечти и илюзии търсени
Романтика няма,нали?
Цинични вулгарни и мръсни
Днес хората правят пари

Видя ли врата незаключена?
Видя ли широка душа?
“- В нас скитник да спи?!
Ах,изключено!
Срам няма!И даже жена!”

Но ти не пропъждай мечтите
Без тях и сърцето ще спре
Ще търсиме двамата в дните
Човек със душа на дете...

Валентин Митов

Whose skin are you in?

More here

Pablo

We artists are indestructible, even in a prison cell or concentration camp I would be almighty in my own world of art. Even if I had to paint my pictures with my wet tongue on the dusty floor of my cell.

Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Cipriano de la Santísima Trinidad Mártir Patricio Ruiz y Picasso

Безвдъхновително

Какво е никога? Не е ли просто утре,
което някои ден ще дойде на земята.
Не е ли просто ехото на вън и вътре
или дъга, посята сред цветятя?

Какво е никога? Не е ли гръм в полето,
избиращ сам къде да се стовари.
Не е ли никога-то нещо, общо взето
и върнато на части със фанфари?

Какво е никога? Не е ли бавна песен,
която ти напомня, че те има?
Чадър във танц на вятъра поднесен
и чайник, търсещ вместо тебе синонима?

Какво е никога? Не е ли то след малко,
което малко трае цяла вечност.
Не е ли границата между истинско и жалко
или душата в лицемерната сърдечност?

Какво е никога? Не е ли то усмивка,
закътана във купищата снимки.
Не е ли пясъкът, омекващ под вълните
или е щастието в 20-те стотинки?

Какво е никога? Не е ли шест куплета,
формиращи една забавна мисъл
Прозрението, търсещо поета,
че този ден за нищо не е писал...

Reality bites

...and this is what I'm studying to do...

Do you?

there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too tough for him,
I say, stay in there, I'm not going
to let anybody see
you.

there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I pur whiskey on him and inhale
cigarette smoke
and the whores and the bartenders
and the grocery clerks
never know that
he's
in there.

there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too tough for him,
I say,
stay down, do you want to mess
me up?
you want to screw up the
works?
you want to blow my book sales in
Europe?

there's a bluebird in my heart that
wants to get out
but I'm too clever, I only let him out
at night sometimes
when everybody's asleep.
I say, I know that you're there,
so don't be
sad.
then I put him back,
but he's singing a little
in there, I haven't quite let him
die
and we sleep together like
that
with our
secret pact
and it's nice enough to
make a man
weep, but I don't
weep, do
you?

Bluebird, Charles Bukowski

Ways to say...

I was thinking, how many ways are there to express oneself. When words don't rhyme, when pictures fade away, when all you need is voice and still you have none.

Three different ways to say I miss you

Classic


Hard



Lovely