За мама...

... от татко! И после хората се чудят от каде съм го взела този мой талант :)

Посрещане

Не идвай виновно усмихната
Недей да ме молиш с очи,
А просто до мене притихнала
За миг топлина потърси

От толкова път умори ли се?
От нощния студ не измръзна ли?
От хорските погледи скрий се
По теб като смокове плъзнали

Сега се завръщаш замислена
Много мъдрост ли в пътя събра
Или в златното слънце улисана
Не разбра,че вървиш по земя?

Очите ти как са ограбени
В косите стаена тъга
Мечтите на нощи забравени
Недей да си спомняш сега

Мечти и илюзии търсени
Романтика няма,нали?
Цинични вулгарни и мръсни
Днес хората правят пари

Видя ли врата незаключена?
Видя ли широка душа?
“- В нас скитник да спи?!
Ах,изключено!
Срам няма!И даже жена!”

Но ти не пропъждай мечтите
Без тях и сърцето ще спре
Ще търсиме двамата в дните
Човек със душа на дете...

Валентин Митов