Безвдъхновително

Какво е никога? Не е ли просто утре,
което някои ден ще дойде на земята.
Не е ли просто ехото на вън и вътре
или дъга, посята сред цветятя?

Какво е никога? Не е ли гръм в полето,
избиращ сам къде да се стовари.
Не е ли никога-то нещо, общо взето
и върнато на части със фанфари?

Какво е никога? Не е ли бавна песен,
която ти напомня, че те има?
Чадър във танц на вятъра поднесен
и чайник, търсещ вместо тебе синонима?

Какво е никога? Не е ли то след малко,
което малко трае цяла вечност.
Не е ли границата между истинско и жалко
или душата в лицемерната сърдечност?

Какво е никога? Не е ли то усмивка,
закътана във купищата снимки.
Не е ли пясъкът, омекващ под вълните
или е щастието в 20-те стотинки?

Какво е никога? Не е ли шест куплета,
формиращи една забавна мисъл
Прозрението, търсещо поета,
че този ден за нищо не е писал...